ОЩЕ СЪМ СЪЩАТА

Още съм същата,
още тези чувства тлеят...
Още спомена е тук в къщата.
Лъчите на слънцето не греят!
Още спомням си тежестта на дните...
(и как болеше.)
Цял живот отварях си сама вратите..
(и как всичко много ми тежеше.)
Такава съм...тая в себе си болката...
докато сама тя не избухне...
Нереално е... как успях да се вдигна
толкова пъти...
Ще живея докато всичко в мен напълно рухне!
2011г.

~38~