събота, 19 декември 2015 г.
ИЗВИНЯВАЙ
Извинявай, че не мога да съм тях, а съм себе си.
Извинявай за това, че аз обикнах и недостатъците ти,
а те биха избягали от тях,
а аз за теб – аз умрях.
Извинявай, че дадох всичко дето имаше в душата ми,
извинявай, че ти позволих да отрежеш крилата ми.
Извинявай за дето в теб се влюбих.
Извинявай, че по теб ума си погубих.
Те никога не биха те обичали така,
никога не биха си позволили да се случи с тях това.
Извинявай за това, че съм толкова директна.
Извинявай, че на пук на теб се правех на обектна.
Извинявай, че избрах теб пред всичко,
извинявай,че това ‘’всичко’’ наистина ми беше ВСИЧКО.
Те не биха се отказали от живота си,
Не биха го направили заради тебе, заради това, което си.
Извинявай, че допуснах да се промениш.
Извинявай за дето реши душата ми на земята да повалиш.
Извинявай! И аз имам вина.
Извинявай! И тя се състои в това:
Позволих си да бъда като тях,
Защото ти това харесваше – видях.
Извинявай,че мен не ме хареса,
извинявай, че не ставам дори поетеса.
Извинявай,че ти откраднах усмивката.
Извинявай, че разбих на сърцето ти обвивката.
Не ще си същият – аз знам.
Нито аз – нито грам.
Извинявай за дето устните ми изгори,
Извинявай за дето те мразя дори.
~15~
Извинявай, ако след мен ще си такъв.
Извинявай, че ти беше пръв.
Да обичам другиго повече от себе си, ти ме научи,
както и да оценявам това,което някога ми се случи.
Извинявай, че аз не съм тях.
Извинявай, че когато беше наоколо аз летях.
Извинявай, че прощавах и още го правя.
Извинявай! Не знам нещата как да оправя.
Но не трябва да съм сама в това,
Требва и ти да си до мен, сега!
Извинявай за дето те притискам,
извинявай, че ужасно те искам.
Извинявай, че мразя, когато казваш моето име.
Извинявай, че от това мен много боли ме.
Не ми харесва как към другите ме приобщаваш
и как да стоиш далече ми обещаваш.
Извинявай, че съм толкова сбъркана.
Извинявай, навярно е от това, че съм объркана.
Извинявай за дето и аз се промених.
Извинявай, че нещата провалих.
Не съм нищо повече от тях,
но ми се искаше както ти за мен си повече, така и аз за теб да бях.
Извинявай, че не издържах.
Извинявай и ще ти крещях.
Извинявай, че те обичам –
тая истина докато е вярна не ще я отричам!
Но подло беше онова, ти знаеш.
Но вече от това дори не се касаеш.
Извинявай, че не съм аз тях.
Извинявай, себе си ще съм – това избрах.
Ноември, 2014г.
~16~
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар