НАДЕЖДА ИМА ЕДНА В НОЩТА

И надежда имам само една в нощта,
да звънне телефонът, да звънне сега..
Да решиш съдбата моя,
да решиш дали ще бъда твоя..
Държа този телефон,
нежна музика - тих стон.
В очакване треперя..
не звънне ли, от къде сили ще намеря?
И отговорът отдавна го знам..
ще бъдеш без мен, ще бъдеш сам.
Но надежда исках да имам за малко..
а същност изглеждам така жалко.
Светлинките светят, очите ми тъжат.
Хората тихо за мен пак ще си мълвят.
Нежна нота, нежна песен..
в душата ми стана зима, не е просто есен.
Студено е, сиво е дори.
Очите ми се пълнят с последните сълзи.
Последни сълзи с надежда за теб, за мен.
Не мога да повярвам,че всичко това ще се превърне в един спомен.
Но е тежко да си тук, да си там..
Тежко е да знам, че искаш да си сам.
Много ми е мъчно, много ми е болно...
върна ми го тройно,четворно..

~26~

Борех се, запомни го..
сърцето ми, него много боли го.
Телефонът спи..
много ще ми липсваш ти!
И време е.. време е да те освободя
и на себе си за грешките да си простя.
Време е със себе си да започна да се боря,
макар да знам, че животът си така сама ще тровя.
Надежда имам си аз една в нощта,
надеждата да ми подадеш своята ръка..
Да ми кажеш пак „Обичам те“,
тогава от теб повече не ще отричам се.
И няма да се случи,
няма да се получи...
Двама непознати ще сме аз и ти,
двама непознати с несбъднати мечти.
Тайно в себе си знам какво съм аз за теб,
тайно в себе си знам, че си оставам „беб“.
И няма значение какво ще кажат хората,
ти се превърна в „опората“.
Лек за сърчицето, лек за душата.
Лек за миналото, лек за самотата.
Обичам те много. Но си тръгвам...
Обичам те силно..от мислите си дълго ще те изтръгвам.
Чакам.. още съм тук.
Надявам се.. не искам друг.
Обичам... и не спирам,
но започвам да разбирам...

~27~

Няма да те чуя тази нощ,
дори и след като мине полунощ.
Не ще помислиш,
не за това ще размислиш.
И аз.. аз ще си тръгна..
повече няма да се върна.
Ще ме боли, по дяволите, много..
но.. няма да се върна, ето - готово.
И минутите преминават,
спомените ще останат.
Целувка за сбогом ли беше това?
Целувка ... и то каква...
Прегръдка тъжна на празната гара,
а аз .. аз ще запаля цигара.
Димът тъжно нагоре избяга,
а сърцето ми от капка надежда се стяга.
И продължавам да пиша, продължавам да се надявам..
Сякаш, ако спра ... ще започна бързо да пропадам.
Но мине ли часът, аз ще зная,
че на теб повече не ще ухая.
Няма да има вече надежда,
няма това момиче да те поглежда..
Мине ли часът, мен просто вече ще ме няма,
нищо, че болката ще стане по-голяма.
Няма да съм там, когато ти се иска,
няма да поемам вече риска.
Няма очите ми да срещаш,
няма обичта ми да усещаш.

~28~

Ще бъда просто призрак, с който ще се подминаваш.
Ще бъда човека, с който повече няма да се занимаваш.
Няма вече да ме виждаш,
а някой ден заради това може би ще ме ненавиждаш.
Ако те заболи няма да съм там да те прегърна.
Ако решиш, че ме искаш вече - няма да ти отвърна.
Ако останеш сам и да ме чуеш пожелаеш,
колкото и да боли, няма да съм там, искам да го знаеш!
Губиш ме, завинаги ме губиш...
Не е игра, истината е .. мен ме губиш..
Надеждата умира в мен сега..
Чакам, чакам телефонът да звънне в нощта..
декември, 2014г.

~29~