ИСКАМ ТЕ, ЗАВИНАГИ И ВИНАГИ

Чувствам болка само като си помисля, че вече не ще си до мен.
Пътят ни от общ, превърна се в разклонен.
Не мога, не издържам, ако не сме заедно аз и ти.
Не може да те няма! Обичам те!
Заклевам се, в очите ми се крият онези искри.
Сълзи наричат се те – ти знаеш.
Обичам те! Няма нищо какво да има да разгадаеш.
Ако не си до мен, кмоето съществуване е от без значение.
Не искам да позволява между нас да има отклонение.
Знам какво казах и за какво се борех,
но обичта си към теб в ума си не затворих.
Позволих си път към теб отново да намеря,
да те диря, да те искам. Планината от болка пак да изкатеря.
Ти си моят начин на живот и не мога без теб аз да съществувам.
Готова съм цялото зло в чест на теб сама да атакувам.
Не съм и няма да бъда щастлива без теб – аз зная.
Но повярвай, не искам с живота и чувствата ти пак да си играя.
Не искам наранен от мен да бъдеш ти,
Пиша ти този стих със сълзи в очи.
Искам да съм тази,която ще е винаги до тебе…
и да я наричаш отново „моето мило бебе”.
Искам да съм тази,която те прави щастлив, а не нещастен,
да не те кара да се чувстваш жалък, а властен.
Искам да не те правя слаб и раним.
Искам да бъда твоята слабост, сила и да си непобедим.
Битката е между теб и мен, а не бива.
Повтарям: Искам именно аз да бъда твоята сила!
Искам да няма битка между нас, а една любов прекрасна,
но нашата любов дори и за двама ни е неясна.

~19~

Последен опит правя, моля те до мен бъди!
Не бъдеш ли, сърцето ми не би спряло да кърви.
Остави, забрави всичко лошо до тук.
Нека те имам, нека бъдем двама. Аз не искам друг.
Не мога просто да забравя теб и любовта,
Душата ми не може да предотврати тази тъга сама.
Трябва някой да бъде до мен,
който вече ме е карал да гледам с поглед пленен.
„Сърцето ме боли, ако до мен не си ти.”
2014г.

~20~