ЖЕЛАНИЕ ЗА ЩАСТИЕ

Пореден път сълзи се ронят от твоите очи,
пореден път сърцето ти кърви.
Пореден път опитваш се усмивката на лицето си да сложиш
и спокойно главата си на възглавницата да положиш.
Искаш да заспиш, да не мислиш, да забравиш…
как в болка потъваш, стенеш и се давиш.
Колко ти се иска да си ти щастлива,
но всеки опит за това в теб някой убива.
Нелепо е да се чувстваш толкова самотна,
когато си сред хора. Но може би това е твоята присъда доживотна.
Присъда, дадена ти, за да страдаш
и сама себе си да нападаш.
Мислиш си, че света е нелеп.
Истината е, че твоят живот е проклет.
Проклета си да бъдеш това, което си,
да си щастлива за ден, но да страдаш с дни.
И отново самотата те прегърна,
тази нощ. И никой няма да ти каже „ще се върна!”
Само тишината тихо те омайва,
а щастието чакащо от теб, то се пак спотайва.
Огорчена, наранена, пренебрежена, накърнена…
Душата ти – боли те.
Нервна, озлобена – съкрушена…
Мъжът твой любим, убит е!
Боли, не спира…
Защо се случва това? Умът ти не го побира.

~21~

Ти искаш да си нечие щастие, нечия любов дълбока.
Добро да даваш и да грееш с усмивка ти широка.
Страхуваш се от това невидение.
Това поражда в теб едно непосилно за преборване озлобение.
Страх. Страх да не загубиш вече загубеното.
И кърви сърцето ти, вече поробеното.
Какво желаеш ти… ти най-добре знаеш.
И пак съдбата си ругаеш.
За дето не те оценяват, когато даваш
ти най-много страдаш. И не прощаваш.
То е болка. Болка в сърцето.
Болката е още по времето на детето.
Разбиваш, осъзнаваш, но не приемаш.
То как се приема изобщо?
Когато искаш такава любов да споделяш..
Мъчно е, тъжно е, тежко дори...
и пак не спира да боли.
Боли, защото е в сърцето –
това сърце пусто и проклето.
2014г.

~22~