САМОТНОТО ЧОВЕЧЕ

Самотно човече рони своите сълзи.
В мрака самотно е и само мига с очи.
Душата му съсипана тъне в унищожение.
Дали ще получи малко съжаление?
Самотата го убива
и сякаш то ден по ден гасне и умира.
Само е то в този мрак проклет,
жадува да спази живота си нелеп...
И ето пролетта дойде
и нейде из полето тича весело дете.
Но кой би познал онова клетото човече,
което не тъгува, а смее се вече?
Радостно припка с босите крачета
и хоп, заиграва се с другите момчета.
А ето, пеят из небето птичките,
а децата събират се и им се радват на всичките.
Ето как едно самотно мъничко дете
намери си приятели и всички те
приемат го и го обичат,
и никога от него не ще се отричат!
2010г.

~45~